предикатив
ПРЕДИКАТИВ, -а, ч. Див. предикативи.
ВІДМІНОК | ОДНИНА | МНОЖИНА |
---|---|---|
Називний | предикатив | предикативи |
Родовий | предикатива | предикативів |
Давальний | предикативові, предикативу | предикативам |
Знахідний | предикатив | предикативи |
Орудний | предикативом | предикативами |
Місцевий | на/у предикативі | на/у предикативах |
Кличний | предикативе | предикативи |