сигарник
СИГАРНИК, а, ч. Той, хто виготовляє сигари.
ВІДМІНОК | ОДНИНА | МНОЖИНА |
---|---|---|
Називний | сигарник | сигарники |
Родовий | сигарника | сигарників |
Давальний | сигарникові, сигарнику | сигарникам |
Знахідний | сигарника | сигарників |
Орудний | сигарником | сигарниками |
Місцевий | на/у сигарнику, сигарникові | на/у сигарниках |
Кличний | сигарнику | сигарники |