призначання
ПРИЗНАЧАННЯ, я, с. Дія за знач. призначати.
ВІДМІНОК | ОДНИНА | МНОЖИНА |
---|---|---|
Називний | призначання | призначання |
Родовий | призначання | призначань |
Давальний | призначанню | призначанням |
Знахідний | призначання | призначання |
Орудний | призначанням | призначаннями |
Місцевий | на/у призначанні | на/у призначаннях |
Кличний | призначання | призначання |