старообрядка
СТАРООБРЯДКА, и, ж., рел. Жін. до старообрядець.
ВІДМІНОК | ОДНИНА | МНОЖИНА |
---|---|---|
Називний | старообрядка | старообрядки |
Родовий | старообрядки | старообрядок |
Давальний | старообрядці | старообрядкам |
Знахідний | старообрядку | старообрядок |
Орудний | старообрядкою | старообрядками |
Місцевий | на/у старообрядці | на/у старообрядках |
Кличний | старообрядко | старообрядки |